Пак за светлината в града

Защото привечер по това на време на годината ми е любима -  мека, дълбока, светла. В тесните улици на центъра. Обожавам да се разхождам привечер. И ми миреше на пролет. Въпреки, че аз я усещам още от началото на януари . А както по-късно се здрачава, ми растат шансовете да се пъхна след работа в този момент навън. Между 5етажните сгради и дългучестите тънки дървета.

Варда – вее соц

Или колко е важно да гледаш. Преди може би 5 месеца Министерски съвет си е приел Устройствения правилник и никой не е забелязал безумна простотия. Консултативните съвети (място, където се обсъждат решенията на институциите преди те да ги гласуват или пък се поставят проблеми, или просто се говори((() вече се състоят Само от служители на министерствата – чл. 22, стр. 18. Няма нужда да казвам, че това ги о!без-мисля. Други думи с „о“-безглавява. А обществените или консултативните съвети са адски популярен, макар и не най-отворения, начин решенията на институциите да се обсъждат с тези, които ги засягат и с други експерти по драмите. Отделно нямам идея какъв е смисъла да има съвети на министерствата, които си имат съгласувателни процедури и междуведомствени групи.

Не знам на кого му е хрумнало да променя тази част в правилника на МС. И мисълта за такъв болен мозък ме сдухва.

По-забавен е следващият член – 23, стр. 19. Бате БойБор въвежда Държавно-обществени комисии по важни въпроси. Заглавието им е като Димитровград. Извадено като от мемо от конгрес или дописка от Работническо дело. От същия килер е и водещата роля на държавата.

Друг е проблема кой определя кои въпроси са важни и какво става, когато хората извън правителството смятат нещо за важно. Напр. ромите, децата в иституции, хората с увреждания. Консултативните съвети, които бяха постоянни, дават възможност, стига да я ползваш, да поставиш дневния ред пред институциите. Тъй като важността сега се определя от тях, и от НЕГО (понеже той ръководи държнавно-обществените комисии – пак там, стр. 19), сега я няма тая вратичка.

Така че пишете писма до Него. Със сълзи, барем Батман дойде. Само че както знаем, Той си мени мнението. А жабата кожата, но пък той не се превръща в принцеса .

Линк към Постановление 229 – Устройствения правилник на МС  в системата за търсене на решения на правителството:

http://pris.government.bg/prin/search_results.aspx

Керванът да върви, а кучето да лае в хола

Или още 1 начин властта да е далеко от хората. Не мога да не го кажа след днешните промени в закона за митингите, събранията и събиранията. Депутатите ограничават по няколко начина протести на гражданите срещу решения на политиците. 1. Правят зони около пармалента и Министерски съвет,в които не можа де се протестира?! 2. Увеличават срока, в който се иска разрешение за протест – 3 дена предварително. Така не можеш да възразиш срещу решение на правителството докато то е гореща новина. 3. обжалването на отказа за протест, не спира съответното решение.

Това за кой ли път показва мисленето на политиците като непрекосновени. И не об-(с)вързани с  мнението на гражданите. Липсата им на чувствителност, че тяхното мнение не е важно, че е функция на мнението гражданите, на тези, които са ги избрали. Продължават да имат дълбоко сбъркано разбиране -напротив  властта не е тяхна, защото им е дадена. Те не управляват, а представляват. И в този смисъл гражданите трябва да могат да си изразят позициите, за да могат Онези, до които не могат да го  правят, да Ги отразят. Знам, че звучи декларативно, но демокрацията е ценности набутани в правила.И понеже е ценности върви да ги говориш, а правила да ги, сори – ама спазваш.

И още нещо, което ми беше като културен шок – не мога да разбера как   Екатерина Михайлова предложи да се  ограничат протестите и около съда. Нищо не е разбивало така представата ми, че тези хора са демократи. Да ограничаваш правото на събирания на граждани, което върви с това на изразяване на мнение, е почти като да ограничиш избирателните права. А Синята коалиция подкрепи промените в закона.

Разни

Не искам да правя равноместка за старата година. Само малко парчета от куфара. Тръгна от гърба на една книжка – „трябва да се изгубиш по пътя, за да се намериш“. След като съвсем се изгубих миналата година, разбрах, че можеш да разбереш кои са ти опорните колчета като се чувстваш дълбоко добре. Съвсем осъзнах колко са ми важни хората – не като обществено мнение, а като отнасяне. Забелязването, виждането им, уважението, разбирането, личното отношение ми идват отвътре и ме карат да се чувствам дълбоко добре. Мога отговорно да си призная, че мисля с чувство и че правя всичко лично и „въвнато“ . И се чувствам жива така. А помага и за измъкване от рутината. Продължавам и да изследвам и да се потапям в нещата, които срещам. Но доколкото почти във всичко, което виждам има хора, не ми е просто интересно, а ми е важно заради тях. Продължавам да правя неща с ръце. Разбрах колко е важно да имаш доверие на хората и на себе си. И колко са ми важни и скъпи близките и приятелите. Помъдрях, изгубих вяра и често вървя по ръба, докато не реша да направя нещо друго. Едно от най-яките пожелания според е нови мечти, защото са най-малкото намерена посока за щастие. А и са развитие. Надявам се да ми се случват много. И обожавам свободата. Отдавна знам, че може да е споделена и да се споделяш, и пак да я има. В любовта зависи от много неща, но вкл. от отвореност и доверие. А когато си сам от намиране, увереност и летене – смелост. Радвам се, че пак усещам равновесие и отвътре ми идва светлина.

щастия

Откакто го открих искам да го напиша. Щастие – използва се в ед.число и е абсолютно. Щастия – множествата и разните неща, които те радват и ти дават щастие в момента, през деня или направо често. Основания да си щастлив, дори да не си стигнал онова съвършенство. Щастието – дребни и важни неща, които те карат да се усещаш предимно и най-вече щастлив.