В два през нощта ангелите над Берлин спят или мечтаят за любов. Те самите, през деня са други. Под сянката на кестените, в онова изумрудено зелено в началото на май, усезаемо истинско и с безспорна светлина. Тя се скри на последната маса, в страни от площада в Ямбол, максимално далеч от изложението на Главната улица. Сама, дръзко с гръб към всички. Два часа следобяд.
- Може ли да седна? Не съм оттук.
Усмихна се на него и на ситуацията– и аз не съм. Под кестените в двата края на дългата маса при Джак. Той пиеше бира, тя минерална вода. Метал с подходящи дрехи.
-Имаме концерт тук. 14 концерта. Утре сме във Видин. Писна ми. Имам 80 000 лв., ще зарежа всичко и ще се откажа. Продължи да разказва – развежда се, уморен е и му е писнало от пътя. Не знае защо свири вече и не иска. По-скоро жена го е зарязала. Извинявай, тръгнал съм да ти разказвам живота си.
Погледна го замислена, още дистанцирана, в другия край на масата. Всеки има трагичния- опит с непознати на масата, прозаично говорят повече лъжи. Но когато вече не знаеш защо ти е музиката, не можеше да е студена.
- Трябва да си починеш, дюд. Прекалено добре знаеше какво е умора – дори това, което обичаш да правиш става поточна линия, смазва те, губиш радостта, от това, което харесваш. Накрая го правиш насила.
Погледна я изненадан. Очите й – загадъчни още, дълбоки и с много светлина.
- Да, трябва.
- Ще дойдеш ли довечера на концертъ? Утре пътувам за Видин.
Тя имаше онази усмивка истинска, искрена, весела, топла.
- След час тръгвам за Бургас. Утре следобяд, ще съм пак тук.
Той продължи да говори – за града, пътуванията. Знаеш ли, искам да имам жена, която да ми се обади и да каже искам те тук.
- Защо по дяволите всички мъже искате жена, която да ви върти?
- Не, не ме разбра. Искам да ми каже, Радо, имам нужда от теб и аз да отида при нея. Истинският мъж трябва да може да даде пари за ток, вода. Това е.
Някак си продължиха да говорят. Гледаше очите й – открити, дълбоки, със светлина в тях. Усмивката й беше топла, съвсем лична, искрена.
- Трябва да си изядеш картофите. …. Виж.. говоря ти като съпруг. Отдавна беше спряла да яде.
Разказа й как родителите му се запознали, видяли се веднъж. Майка му беше лекар в болницата, баща му пенсионер. Мислиш ли, че може и ние с теб така? Стесняваше се, че я харесва. Успокояваше я, че беше естествен. Погледна го в очите, усмихна му се, съвсем лично, отново искрено, нейните очите се усмихнаха:
- Дюд…
- Искам да свиря за теб.
- Щях да дойда, ако оставах. Багажът ми е в Бургас.
- Сега заминаваш за Бургас и утре отново ще дойдеш в Ямбол. Аз отивам във Видин…
Говореха за музика, живота. Минаваха под кестените и ги гледаха как седят на масата. Той я гледаше я, не се и опитваше да се откъсне от очите й.
- Искаш ли да се оженим? Ще си имаме дете. Ще отворим кръчма, имам пари. Ще ходим да виждаме родителите в Русе. Ще ти купувам дрехи, всъщност ти ще ги избираш.
…..
- Това ли е улицата за гарата? Обясни й как се стига. Поиска да я изпрати.
- Ти трябва да носиш обеци – каза, докато й държеше ръката за довиждане. Ъъъ, ще ти отиват.
Попадението отново я учуди. Погледна го в очите и му се усмихна:
- Нося обеци. Правя и сама.
Те се будят родени за любов. Кой знае кога е истина доказана от опита. Кой може да види мечти вместо опит, да прекрачи от реалността в другата врата? Strangers in the day. They’re exchanging phones.
