Преди няколко години, когото се разделихме с човека, с когото бях тогава, се страхувах, че може да не срещна друг човек, с когото да можем да така говорим и да се разбираме колко важни са ни хората. Да ги виждаш, да правиш нещо за някого. Да усещаш и да обръщаш внимание на отделния човек, той самият да ти е важен. Една определена чувствителност към хората и начин на отношение към света. Донякъде бях права. Донякъде, защото по-късно разбрах, че и при него нещата бяха нестройни - споделена ценност е, но не я прилага и към близките си приятели. С повечето си приятели не мога да говоря през тази призма. Няма разбиране, че това не е идеализъм, нито социално отношение, не е много важно… В нета се намират близки за душата текстове. Йовко пише много човешки. Четенето не е общуване. Донякъде бях права, защото независимо от (не) споделянето, моето внимание към хората се засили и много определя погледа ми към живота, какво ми е важно, какво ме кара да се чувствам щастлива и жива.
Сетих се за това не само, защото се виждахме с Давид. Вчера във всички изказвания на Боко, Цветанов за смъртта на Мирослава и на данъчната служителка от Враца, липсваха хората. Резултатът беше намерения труп, а не причинената смърт. Акцент бяха служителите на МВР, а не жертвите и близките. Семейството беше функция на отношението си към МВР, а не клиент и цел на защита. Циничният фин, или изпуснат нарцисизъм е типичен за политиците в това правителство и за философията му. Много пъти съм писала, че политиката и политиките у нас не присъстват хората и не са правени за хора.
Отделно от това има нещо друго, много положително. Има хора, които правят разлика. За съжаление системата не прави промяна, но е системно, че има хора, които правят разлика и промяна. Достатъчно е да мръднеш леко встрани от обичайната работа и да излезеш в живота, за да се намери. Това установих миналата година, преди Коледа, когато пътувайки в Смолян, Шумен се виждах с такива хора в училища. Живи, мислещи, търсещи да правят нещо различно за децата, дейни. Хора субекти. Накараха ме да повярвам, че хората могат да държат на ценности и това да мотивира работата им. Работя с институции и вече на повече места има хора, които са различни и правят промяна. Още не са заразили своите системи, но са допуснати да бъдат такива. Резултатите им не винаги водят до промяна за хора, но начина, по който работят е много по-ориентиран към хората. Имат свои победи.
Колкото до политиката, общественото мнение очевидно не пробива, когато става дума за МВР и съда. Не знам какъв ще е ефекта от физически протест пред МВР. Дали това накрая ще пробие нарцисизма на Бойко и ще остане шокиран.
