Първанкови: От решението на съда в Страсбург не произтича задължение

Първанката: „От решението на съда в Страсбург не произтича автоматично едно или друго задължение на българското правителство. Това е формално-правната страна на въпроса, а другата – морално-политическата страна е нещо, върху което ние държавниците, политиците трябва сериозно и стратегически да помислим“.

10.02.2009 г.

Изговорено и признато от Президента решенията на съда станаха не задължителни и въпрос на субективна преценка. Последната инстанция не е съда, а са политиците, признава Президентът. Перфектно изказване, което дава принцип на поведение. Само че на Президента.

Впечатлява ме как признаването на решението на съда се отнася към морално-политическата страна и да помислим – перфектно пасва на страстта на политиците да думо-действат. Поредното изказване, с което речено и признато конкретните действия се случват и-реално/виртуално. Медийни, проствено изхвърлени действия. Ако изобщо думите са действия, защото речената дума е често нехвърлен камък.

Няколко думи за „Думо-действам“ следва след възнамерявам, решавам. Често това са три фази в една, вкл., когато за политиците Ни намерението е действие. И трите фази се правят стратегически, сериозно, а често отговорно. Изразът показва, че казаната дума често е нехвърлен камък.

Публикувано на Речено - (не)сторено. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s