Скромната прошка

И вчера, и днес хващам прозорци да изпиша неизписани неща от последно време. Слушайки всичко, което се говореше за прошката на Заговезни си дадох сметка, че искаме прошка само от семейството. И на никой не му хрумва да иска прошка от други. Освен Станишев и Борисов, които си простиха, но тях не ги броя. И прощаването, и не нараняването са християнски ценности на отношение към всеки друг и Останал. За нас обаче отговорността и грижата стигат твърдо само до семейството. Оттам нататък стават относителни – другите могат да бъдат прецаквани, и то оправдано със ситуацията, с вътрешни за нас или пък външни, „независещи“ от нас причини. И сме някак си псевдохристияни. Сякаш се притесняваме да се грижим за хората. И сме скромно отговорни, скромни в грижата. Не сме и алчни в молбата да ни простят. Признавам, че и аз поисках прошка само от семейството.Притеснявах се да поискам от други.

Публикувано на Градски, Факти&Сърце. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Скромната прошка

  1. Pingback: Скромната прошка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s