Broadway

Името дойде преди няколко дни, когато четях общински стратегии, от които ми се допи Рамщайн, а вечерта си купих черна тениска с черепи. Същия ден намерих Broad-way и мога да пиша много за парчетата в албума, тесктовете им и живота. Облякох скелетите като тръгнах на път за общинските стратегии, навръщане навлякох пак тях.

Сега е втория стратегически тур. Шегуват се с мен, че днес нося жълто. Следващите думи обаче не са общинските стратегии, а за Broadway, който се оказа Широк път.

Пътят Монтана – Белоградчик. Култово село Вишец – след главния път, започва права алея почти като във френски замък . В края й и началото на селото има часовникова кула. От двете страни на алеята са два площада. По средата зелени бурени с контейнер. Единия площад е със смесения магазин, над него универсалния, и двата са една крачка по-мъртви – не просто празни, а счупени прозорци. В съседния вход – хоримака с пет човека. Един мете площада към 8 вечерта. В другия ъгъл автобусната спирка, обгрижена с навес. Кон срещу часовниковата кула. И някак си живот в селото – поддържана спирка, часовник, кон и метач. Много несрещана комбинация.

Признах, че некролозите са един от най-типичните начини на оживяване на селата. Автобусът спира пак, целия хоризонт е жълта стена с няколко метра некролози под знамето на ЕС. На асфалта изрязана тъмна форма, като очертан труп на местопрестъплението. С фигурата на дете, може би Питър пан, който си е отишъл оттук. Тръгва автобуса и стената продължава – под родното знаме с още няколко некролози. Прясно жълто боядисана., от онова жълто рококо, пак от френски и австрийски къщи.

Белоградчик – само едно. В туристическия град магизините затварят в 17.30. Без коментар. Децата вече са взети от детските градини. Животът се затваря в дома.

И още нещо – свикнала съм с това, но най-накрая видях абсурда в това да се оправдаш, че нещо е разрушено след „промените“. Преди 19 години и да обясняваш бездействието си вече 20 години и да оправдаваш защо не правиш това, което ще ти донесе работни места и пари. Въпреки, че мислиш, че трябва, но не го правиш и сега. Никой не те спира. А ти дават пари. Напр. да не работиш земеделие и да се оправдаваш с разрушените стопанства през 90-та.

Мн безумни записки, но и настроението ми е такова.

Публикувано на Градски. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Broadway

  1. Pingback: Broadway

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s