Тя говори… със себе си

Администрацията. За разлика от хората,  за нея не се предполага да е интровертна, а по дефолт да е насочена навън, към другите – обикновено хора.

Колега наскоро ми се оплака как от една администрация изпращали на няколко пъти docx файл, който не може да се отваря от всички, и въпреки това всеки път продължавали да изпращат в същия формат. Проблемът бил, че файлът, една стратегия  трябвало да се консултира и да се изпише от различните заинтересовани страни – външни за администрацията и за които се отнася документа 🙂 . Той се чудеше как може служителите упорито да не го съобразяват и постоянно да изпращат файл, който останалите не могат, нито да прочетат, нито да работят в него.

Замислих се как.  Продуктът (резулта), който чиновник прави е Докладна, която  отива, се движи и чете в администрацията му. Или по вертикалната верига на съответната служба от провинцията в София, от териториториалните поделения до Министерството. Най-честосе спуска от горе-надолу и се от/чита обратно. Или писма до други хоризонтални административни структури – съгласувателни, уведомителни  – по-рядко (демек разпространяващи инфо, те и помежду си не говорят), искащи…  Накратко администрацията говори със себе си. Не с нея, с мен или с нас. И понеже софтуерът е често (не винаги – у нас нищо не е докрай организирано) е един и същ, няма проблем с разчитането. А няма проблем с разчитането, защото кореспондецията е… да не забравяме, на хартия, така че е-файлове остават само в рс-то на пишещия и формата не е проблем. Та така администрацията не е свикнала и не знае как да общува с другиТе, за които работи.

Още се сдухвам като помисля за това, защото администрацията е, за да работи /общува не със/за себе си, а с граждани. И за тях. Обслужва, планира и случва политики за тях като говори с Тях.