Бъдни вечер на летището в Дубай

Извадено от черновите…

Няма да се сетя за цялата история на пътуването до тук – Дубай, за всички въртележки, през които мина, маршрута,  който се променяше за минути и шансовете ни да стигнем Индия, които ту чезнеха, ту се весваха, ама съмнителни. Четвърти ден – не сме стигнали още Индия. Поне вече знаем, че булката, и ние ще стигнем за сватбата.

Не знам дали ще се сетя и всичко за летището, което видях.  За 20-те часа, които трябваше да прекараме тук, на петия ден без сън, реших, че най-смисленото, което мога да направя е да опитомя това летище – да го разгледам, разбера, усетя, проуча, вместо да се усещам като затворена в клетка. Научих акцента, на колко време се чисти, какво се случва като сгрешат кода на алармата и тя запищи…

Снимката, която искам да направя е на часовник ролекс. Ония пластмасови часовници, които по летищата показват часа. В Дубай те са златен Ролекс. Тук луксът е по цялото летище, и то чрез луксозните марки, на луксозни цени.  И в човешка намеса – сигурно за град, в който първо палмите, след това широколистните дървета не са дефолт от природата, а резултат от човешка намеса и постоянни усилия, да направиш оазис с вода, дървета, зелени цветя е станало архитектурна традиция и е естествено. Предполагам,че продължава да бъде и лукс.

Не всички летища си приличат, разбрах го в Индия. Големите обаче са като кубче рубик – сходни кубчета подредени по различен начин. Вярно, някъде има повече бонбони Моцарт по ъглите, тук златен ролекс и витражи с едва забележими арабски мотиви. Почуствах се твърдо в арабска страна и на ТОВа летище на най-универсалното място на всички летища, на които съм била  – ъгълът с книгите. Тук историите за съкровища бяхаоткриване на древни съкровища в  Мека, в шпионските романи  исляма беше добрия герой и това се виждаше от заглавието; биографиите бяха на крале и авторитарни типове – от Кадафи до Троцки. Приликата беше в  книгите „10 рецепети за съвършенство и щастие“  –  еднакви и познати заглавия. Може би, защото не съм ги чела, но визията беше позната.

Летището преди Бъдни вечер –  до обяд претъпкано, постепенно се опразни, кротна се като витрина. На масите в Макдоналдс похапваше персонала. Следобеда, когато се приготвя вечерята вкъщи, останахме няколко човека, разминавахме се, не след дълго се поздравявахме.

Бъдни вечер на летището в Дубай – седнала в оазис с рс-то. Оазис направен от хора – перфектно място за Бъдни вечер и съвсем неочаквано.  Бих добавила само близките ми хора.