Виж кой не говори

 Много са шуменските истории от миналата седмица. Междувременно станаха много и от второто ми идване тук. Още съм в Шумен, в миналия век (хотел), в първото свободно време преди вечеря. Много от историите няма да напиша, защото са твърде лични и тежки. Други, за пътя, местата и хората ще останат за живи разкази. На тази история обаче времето не минава, завършвам я сега в София.

Тодор Икономово – селото с най-много избиратели в шуменско, с малко българи, много турци, роми и чаърлета – идва от пепел, така наричат циганите, които се определят като турци. В детската градина нито едно от децата не говори български. На по-малко от 20 км. е Тъкач – малко село, с училище с много земя, вече прехвърлена на детската градина вместо да я разпродадат след закриване на училището. В края на селото има десетина къщи без вода, със спрян ток, деца в 4-ти клас, които ходят на училище и не разбират български. Трябва преводач от турски, за да говориш с тях. Село Боян – буквално в края на един път. Тук се шегуват, че няма кражби, защото няма втори изход. Поздравявам непозната възрастна жена, кратко колебание, усмивка, отговаря салям алейху. Тъпо ми е, че не говоря турски. Черноглавци – говорим си със собственичката на магазина за хранителни стоки, туркиня, как много деца не говорят български. Те ходят на училище във Венец. Тези места са в Делиормана.

Проблемът в тази история за мен не е, че някой живее в България, е български гражданин, а не говори Български. Проблемът е, че децата там нямат шансове за работа и реализация тук след като не говорят езика. Тъй като няма учебници на турски, не получават и особено добро образование. Тези младежи не могат да намерят работа дори на 30 км. в областния град, защото в Шумен трябва български. Имат шансове в турските фирми около селата, които за съжаление са малко и една фирма не дава работа на повече от 30 човека. Или в турските общности в Германия, Испания, Холандия, където стават част от имигрантските общности, проблем за системата там и храна за крайно десни и популистки движения. Част от оня дебат, за който Сарацин пише в Германия. Младежите тук, без език, остават на социално подпомагане. Точно като ромите.

Виж кой не говори. До стигането до равнище на социално подпомагане минава през затворени очи на много институции, защото образованието е ангажимент на държавата. Училищата, общините и кметовете (училищата и детските градини са общински) опропастяват (не харесвам патоса на думата) децата и младежите край тях. Още по-непростимо е безхаберието на Регионалния инспекторат по образование и на самото министерство. Това са широко известни факти на депутатите от Шумен и на представляваща ги партия ДПС. От Шумен обаче са избрани депутати от всички партии, съединени в затваряне на очите. Мълчанието и безхаберието убиват, особено когато липсва грижа за хората в политиката, в задълженията.