Лозен. Събота. Винаги, когато се случва е хубаво. Една от причините са Малинка и Сокол. Помагат разговорите с тях за живота и 42, за бизнеса, който държат да правят законно, всички истории, които се свличат покрай законите, безумията, бумагите и чувствата. Имат магазин, градина с маси за кафе, вишна в зелено и червено в тон с джина на Рени. Това е мястото за сутрешно кафе и/ обедна бира. Постът обаче е за различното в очакван ден.
От кръчмата на Червеният кръст излязоха 30-тина мъже докато влизах вътре. Топло, тъмно зелени столове с бели звезди, червени панделки, светлина малко по-силна от приглушената. Единствения останал посетител стана от масата и пусна Адриано Челентано. Малко по-късно мъжете се върнаха. Малко по-късно разбрах, че банкетът не продължава, а започва. Връзката между тях – бивши военни, завършили в Москва. За нас с Рени и Петя беше като камбана и леко притеснени, леко развеселени заради сянката на ДС. Оказаха се пилоти, танкист, подводничар, снабдител в армията… Имат дружество, строен устав и железни правила, както повтаряше тамадана на новаците. Събират се два пъти в годината – около Трифон Зарезан и Гергьовден. 12 години сбирките и присъствието са задължителни. Тамаданът развъртя и сабя. При церемонията за приемане на нови хора се бях ошашавила съвсем. Българското знаме, патриотичен лозунг, тамаданът в дълга черна роба, до него военен шинел с ордени. Посвещаването – всеки новак изпива по чаша вино, обещава, че ще спазва устава, облича шинела, хваща пушка и се заклева под българкото знаме и сабята. Това се оказа дружество “Трифон зарезезан”.
Всяка година правят конкурс. Забранено е на сбирките да присъстват жените. Тостовете трябва да са не по – дълги от 5 мин., за да има време за наздраве. Речите са по15-20 мин., а конкурсът е за есе. Победителят не плаща на сбирките. Бяха наели изпълнител на руски песни, с черно сако, синя риза на бели раета, сива къдрава брада и коса. Същият, който стана от масата и пусна итал. музика Говорихме си с него, и малко с тях за живота, виното, простотията в дръжвата. Дамите се уважават – попитаха дали ни смущават, ще пречат ли, ако пушат… Останахме 3 часа там. На излизане ни ръкопляскаха. Военнните от дружество Трифон Зарезан – нещата от живота. За мен – късмета да ги видя.
Следобедният чай на душата.... 