или търсене с виждане. сещам се за спунк и за Пипи тези дни от време на време. докато пътувах тази вечер си мислех, че спунк не е търсене заради търсенето. Всъщност, за да търсиш спунк в аптеката, да ти хрумне, че може да го има там, за да си помислиш изобщо за спунк, трябва ама много да умееш да виждаш не само това, с което си свикнал и е обичайното. Да видиш, да докоснеш. Спункар – търсач на обичайни неща, видял ги с …тяхната индивидуалност.
Следобедният чай на душата.... 
ухааа.. колко години назад ме върна… Нещотърсенето е голяма работа и съвсем без майтап. Спомнете си клко пъти като малки сте откривали разни неща и чувството, което сте изпитвали е едно такова… а сега какво ли тярвба да напарвим за да сме толкова изненадани и възторжени :)))
:)) просто да обръщаме внимание, да присъстваме, и някак лично да докоснем и да оставим да ни докосне/ат. Пък ей онова ах и изненадата – все ще намерим нещо, което да ни удари така. Шансовете растат…